„Помогни ми да тя возвыся“-за романа „Възвишение“ на Милен Русков

Тоз надпис стоял на входа на училището на даскал Сава Доброплодни…. в Котел…
В това училище героят на Милен Русков от романа му „ Възвишение“ взел две години за една като създал свързан текст от зададени думи….А после… после същият този дотам „ ся возвисил“, че се посветил на ДЕЛОТО…. И покрай себе си посветил в Делото и возвисил и един свой другарин Асенчо… Този Асенчо обаче накрая от алчност, взел, че предал юнаците, дето под мъдрото ръководство на Димитър Общия извършили политическия обир в Арабаконак…. И българската „ ревулуция“ отишла, че се не видяла….
Книгата е смях през сълзи и сълзи през смях….Разказ за едно минало, в което спокойно моAже да огледаме и себе си и собствения си свят… И повярвайте, сравнението няма да е в наша полза… Защото твърде малко сме „ ся возвысили“ в изминалия век и 42 години!!! Ето, Гичо изважда от торбата „Пътника“ ( „Горски пътник“ на Георги Раковски) и го цитира :
Народ достигнал в скотско търпение
Тяжко насилие, невежество
Докарали го до недвижение.
Люто не усеща губителство!
Робски го дух веки владее
……………………………………………………………………………………
Що е туй народ? Има ли го изобщо? Има ли свобода и струва ли си тя живота? Роман, който поставя вечните екзистенциални въпроси в националния ни контекст!
Прочетете и „ся возвисете“!с стоял на входа на училището на даскал Сава Доброплодни…. в Котел… В това училище героят на Милен Русков от романа му „ Възвишение“ взел две години за една като създал свързан текст от зададени думи….А после… после същият този дотам „ ся возвисил“, че се посветил на ДЕЛОТО…. И покрай себе си посветил в Делото и возвисил и един свой другарин Асенчо… Този Асенчо обаче накрая от алчност, взел, че предал юнаците, дето под мъдрото ръководство на Димитър Общия извършили политическия обир в Арабаконак…. И българската „ ревулуция“ отишла, че се не видяла…. Книгата е смях през сълзи и сълзи през смях….Разказ за едно минало, в което спокойно може да огледаме и себе си и собствения си свят… И повярвайте, сравнението няма да е в наша полза… Защото твърде малко сме „ ся возвысили“ в изминалия век и 42 години!!! Ето, Гичо изважда от торбата „Пътника“ ( „Горски пътник“ на Георги Раковски) и го цитира : Народ достигнал в скотско търпение Тяжко насилие, невежество Докарали го до недвижение. Люто не усеща губителство! Робски го дух веки владее Що е туй народ? Има ли го изобщо? Има ли свобода и струва ли си тя живота? Роман, който поставя вечните екзистенциални въпроси в националния ни контекст! Прочетете и „ся возвисете“!“