ДЕНЯТ НА УЧИТЕЛЯ

ДЕНЯТ НА УЧИТЕЛЯ

          Бях забравила, че днес е Денят на учителя… Но ми го припомниха – не учители и не ученици.. Погледнах и във фейса – той е пълен с приятели колеги… Никой не се е досетил… Може би защото се падна в събота… И наистина у нас този празник някак не се празнува… Само политиците се сещат с куртуазна цел… Може би защото имаме наши си български дни, в които се говори за учителя и училището… И все пак… Спомням си, че имаше години в живота ми, когато учениците ме караха да се чувствам много специална на този ден – то цветя, то… тайно подготвени концерти за всички учители… Кметът дава коктейл… Неработен ден е… А бе празник… и това –  в малка и бедна Молдова, в Тараклийския колеж… Използвам случая да Ви благодаря, мои бесарабски ученици и колеги, където и да сте!

   Искам да благодаря и на сегашните си ученици, които през предни години, когато беше учебен ден, подаряваха на мен и колегите ми картички с прекрасни думи и цветя… Вероятно защото понякога се досещат, че не е съвсем лесно да притежаваш волско търпение, за да понесеш перманентния им мързел, да ги учиш, когато те съвсем не искат да бъдат научени….и да се чудиш какъв цирк да извлечеш от литературната творба или от теоремата…

 И сигурно разбират Сократовите думи, че да си учител е наказание от боговете – т.е. съдба… Днес му казват „диагноза“ – неизлечима обреченост на любов, въпреки всичко….