За чудото и чудесата

август 14, 2014 Uncategorized 1 Comment

 

          Днес  е Успение Богородично, един от най-големите християнски празници, свързан с чудото на преминаването на Светата майка от земния живот към небесния…  Богословските текстове и предания свързват това събитие с датата 15.8.(28.8. ст. стил) и с ред чудесни събития, утвърждаващи Вярата…

   Въпросът за Чудото и чудесата винаги странно е занимавал ума и душата ми, като човек, който сложно и в голяма степен скептично общува с Бога и който гледа на Словото за Бога и Пресвятата Му майка с огромно уважение, но и като на Литература… Така както гледа на „ По жицата“ на Йовков, например… Един от най-вълнуващите разкази, които познавам с основна  тема –  вярата в  Чудото. Което трябва да се случи именно тогава – между Преображение Господне и Успение Богородично… Разказът по никакъв начин не дава отговор на въпроса дали се е случило чудото на изцелението, но задава посока за дълбок размисъл за това какво точно е чудото и къде е то…  И с дълбинните си послания  напомня , че най-вероятно чудото е свързано с Вярата и Бога, който живее в човека… Защото е Божествено да можеш да даваш вяра на другия, дори когато ти самият я търсиш в земния и небесния свят….

  Попада ми тези дни една статия,  която разсъждава по  вълнуващия ме въпрос „ Какво е чудото и разбираме ли го“. Статията цитира митрополит Антоний Сурожки, според когото Чудото е непосредствен израз на нашата връзка с Бога и същността му е в „преумлението“ – в метаноята – промяна, преобръщането на нашия ум…. Чудо е това, което дава плод… Човекът ще преживее чудо, ако преобърне ума си…

   Та така… Случиха  ми се  в последните  два месеца някои неща, които на пръв поглед нямат много общо помежду си…Обединява ги обаче  разказът за чудо, търсенето на чудо, усещането за чудо…

          В края на юни представям пред публика многострадалната си книга „ Из лабиринтите на българското слово“, излязла в 100 пилотни бройки, благодарение на човешката,а не на Божията милост , както ми се струва… В книгата също се говори за разни чудеса – за завръщането , за родината, за  четенето и разбирането…  за Йовков и Яворов …  Такива работи… Кой чете днес подобни неща…  А аз говоря, че тъй като книгата предлага модел за преподаване на литература  сред българските общности в чужбина, ще пообщувам с институциите с молба  да ми помогнат финансово да разпространя книгата из тези училища и още малко и  у  нас – още около 300 бройки… Не че много се надявам, знам, че ще ми отнеме поне година подобно общение с неизвестен край… Затова и кътам грижливо последните 20-тина бройки от онези 100, които непременно трябва да занеса в Тараклия за  десетата годишнина на първия в света университет за българските общности в чужбина, в който е вградена и частица от моята сянка…

 После отивам в телевизията и там говоря подобни неща – прави каквото трябва, пък да става каквото ще… Чудеса не се очакват…

 Обаче в началото на юли ми се обажда човек  и заявява, че ще финансира необходимите ми 300 бройки, само да разбера какво ще е необходимо… Странно – не ми е идвало на ума да потърся подкрепа точно в такава посока, може би заради известно неудобство…

 В края на юли посещавам Черепишкия манастир  „Успение Богородично“, в който Вазовата героиня търсела чудо –  спасение за два живота… Същия ден посещавам и Лопушанския манастир, където под стъклен похлупак стои онази икона  на Света Богородица.. оцеляла в пожарища в основите на храма 150 години, самата тя на 300, открита по чудодеен начин чрез съновидение… Игуменът обяснява историята на манастира и стига до откриването на иконата… Той  твърди, че чрез жеста на предците, зазидали иконата с непоколебимата увереност, че ние ще я намерим, Бог изпраща благослов на страната ни…

 Тръгвам си от Югозападния край( тук полуиронично  – полутъжно  местните  ми приятели Благовест Драгиев, историк, уредник на Археологическия музей и младия свещеник Михаил, пристигнал тук от  Западните покрайнини  –  Сърбия, го наричат Северозападналия край)… Същата нощ Северозападналият край е потопен в прилепналите един към друг природен и човешки ад….  Гледам репортажите по телевизията  и наскърбената ми, скептична и  отчаяна душа пита  къде е Божият благослов, който идел към нас от Иконата. Към тази ми тъга се прибавя споменът за  единствената  в живота ми молба за чудо в храма, която някога съм отправяла към Него и на която Той не отговори… Тогава мой познат, който си общува с Бога много по-отблизо, ми обясни, че Бог чувал всички молитви, но изпълнявал само тези, чиито последствия можем да понесем, по своя преценка…

 Отварям си след дълго прекъсване фейсбука – на стената ми моята приятелка Валентина Стаменова, която живее в САЩ, е поместила   https://www.youtube.com/watch?v=czF4N7zgE5o, филма „ Кръстопътища – родилните мъки на един нов светоглед“. Да… всичко това ми е много познато, зная го, винаги съм се старала според скромните си възможности да постъпвам точно така… Наясно съм, че човечеството е на ръба и трябва да се случи чудо… А чудото според говорещите във филма е да захвърлим егоизма, който се нарича алчност, конкуренция и пр., някога може би движили прогреса, но днес унищожаващи Живота…. Че спасението е в това , което се нарича коопериране , съвместно действие…друг тип разделение на благата – подобно на това… „Ако имаш две ризи, дай едната…“

  По телевизията говорят, че към Мизия пътуват помощи, че се събират доброволци – фирми и хора… За миг си помислих, че може би това е благословът на обгорялата, но запазила целостта си Икона на Светата майка….

  На другия ден подписвам договор за дарение с дарителска воля, книгата да се подарява на  училищата сред българските общности  по света…

    Един човек, към кого се отнасям с  безкрайно уважение  и възхищение, но от когото никога не съм очаквала подаръци, ми се обажда и ми носи уникални подаръци от меката на Православието – Света гора Атонска…, подаръци, които припомнят за Чудото на Възкресението и на Успението Богородично….

 Метаноя, преумление, преобръщане на Ума… Словото ми за Йовков и Яворов ще  полети към света….

     Честито на всички Марии и на носещи сродните им имена като мен…, неможещи да бъдат свети като Оная Мария, избраната от Него, но вярващи, че Чудото на Спасението е в Преумлението…

                                                                                                                               Марияна Георгиева