Неделя Сиропустна
Омръзна ми, съвсем ме заболя
да хапя ядно сухите си устни
и казах си – за всичко ще простя
на собствена Неделя Сиропустна.
Запалих свещ, на колене се свих,
усещах как молитвата ми тегне.
И сякаш Бог с везна ми се яви,
простените ми болки да претегли.
И аз простих за всичките лъжи,
приятелските грешки и горчилки,
додето Господ сам ги нареди
в паланзите на старата теглилка.
Мъжете, със които не изпих
разлятото по чашите шампанско,
на всички тях отдавна им простих
обидите и намеци пиянски.
Ала везната пак се наклони
и сякаш ме подканяше за още,
а аз преравях миналите дни
да търся нераздадените прошки.
И си признах, че само тебе скрих
и спомена, във който ме отричаш.
Запитах се защо не ти простих?
И каза Бог: „Защото го обичаш!“
0 Comments