Баба си отиде

Днес е третият ден на Коледа, денят на великомъченик Св. Стефан. Но някога, преди 47 години, в далечната 1973 г. на този ден си отиде баба…. Аз бях на 10 и  за мен това бе потресно трагично събитие, което прогони Дядо Мраз[1] завинаги …. Сама занесох  своя пакет под елхата в училище…

        В този навъсен зимен ден разбрах, че  вече никога няма да има боза и детски закуски в ранните летни утрини през ваканциите, че никога повече от пещта на село по Великден няма да излиза чудна козуначена кошничка с червено яйце вътре…… Че баба я няма да чуе новото ми сурвакарско стихотворение, нито да ми каже отново „ Хаджи Димитър”… Всъщност първата ми среща с идеята за безсмъртието беше чрез тази велика творба в изпълнение на баба ми Мария….

    И до днес не съумявам да приема неотменния факт на смъртта…. Точно както нито една митология не я приема, нито голямата поезия, нито великото изкуство…. И днес 47 години по- късно никак не мога да преглътна трагичната обреченост на човека и по детски не успявам   си обясня как така тогава изпуснах баба….

 Та нали всяка сутрин през ваканцията  седях на пейката пред къщи и гледах пътя , по който баба се връщаше с бозата и Детските закуски[2]. Умирах от страх да не я блъсне някоя кола… Но баба винаги се връщаше, защото знаеше, че я чакам…, братовчедите ми  – също… А през нощта стисках ръката ѝ, защото се страхувах да не умре….Пазех я… Но в този зимен ден аз  не бях там…  И баба си отиде…. не като Ботевия юнак в безсмъртието, а от тежка болест – право в прозаична и толкова по- жестока смърт….

 Така много рано сложната интерпретаторска тема за смъртта и безсмъртието влезе в живота ми …. като неизлечима рана.

 Да е светла паметта ти , бабо! Мир на душата ти…. L

[1]  Тогава това бе  вариантът на Дядо Коледа. 

[2]  „Детска закуска”  – пополярни през онези години бисквити

с  шоколадова заливка, доста вкусни. Възстановиха ги и сега.