БОТЕВИЯТ И СЛАВЕЙКОВИЯТ ЕВРОПЕИЗЪМ

Три века след първия журналист на Европа – Еразъм Ротердамски и неговата “Възхвала на глупостта”, интелектуалният и поетически гений  на бъргарското Възраждане – Христо Ботев се опитва отново да разруши бентовете на глупостта, поддържаща робството, несправедливостта и безправието.Буйните води на неговият гняв заливат фалшивият Бог, помазал престъпната власт на царе, папи и патриарси, руши вековни стереотипи, узаконяващи вечността на лъжата и лицемерието /”Борба”/

 

                         Светът привикнал хомот да влачи

                         Тиранство и зло и до днес тачи

                         Тежка желязна ръка целува,

                         лъжливи уста слуша със вяра….

 

Ботев едва ли е “познавал” далечния си холандски духовен предходник.Съвсем други са източниците на универсалната му култура.Но Европа през 19в.,въпреки книгопечатането, индустриалната революция, векът на Волтер , “Пролетта на народите” и т.н., твърде малко е преодоляла онази глупост, която атакува в сатирата си вдъхновеният ренесансов дух на Еразъм.”Първият европеец” и “първият български гражданин”/както го нарича Захари Стоянов/ срещат извън времето и пространството своята духовна съпротива срещу вечността на злото и човешкото примирение.

          Странни са пътеките на словото и на идеите.”Възхвала на глупостта “ и Ботевата “Борба”, толкова отдалечени във времето само доказват диалектиката на идеите, на стремежа към промяна – един от най-важните модуси на това, което наричаме “европейски дух”. Не се наемаме да определяме жанрово “Борба”.Безспорно е едно – тя е полемика на един могъщ интелект с вековете, с миналото, с настоящата му Европа, която чрез “болния човек” – Турция, крепи робството.Диалогът е многопосочен  и е безспорно доказателство за най-спорния европеизъм на българското възраждане – Ботевия.

           Поетът никога не е споделял наивния европеизъм на своите предходници, за които Европа с нейната култура, образование, научно-технически постижения, е безспорният идеал, който изтерзаното ни отечество трябва да следва.”От българските поети дасега само Ботев  е проникнал с мощния си поглед зад мрежата на външното” – казва Пенчо Славейков, който години след Ботев се заема със задачата да приобщи българската литература към високите европейски образци. За Ботев, който в достатъчна мяра е усвоил и разбрал антропоцентризма на европейската култура – от класическата древност, през християнството, до съвременния му революционен демократизъм и утопичен социализъм, европейският образец не е достатъчен, за да послужи на неговата родина в решаването на съдбоносните й задачи в политическо, още по-малко в социално отношение. “Погледнете на всички цивилизовани страни в Европа, прислушайте се на ония вопли и страдания, които се чуят зад официалните паравани на человеческият напредок, обърнете сериозно внимание на отчаяната борба между труда и капитала, както в Европа, така и в Америка, и вие ще да се уверите в истинността на нашите думи и ще кажете заедно със здравия разум, че при днешното обществено и политическо устройство на обществото сиромахът навсякъде е роб, а робът навсякъде е сиромах”(Ботев,Хр., Събрани съчинения, С, 1976, т.ІІ, стр112 )

     За публициста европеизмът не е практика, а мирогледно начало, посоки, чиито опори са родината, свободата, общността на народите, тяхното равноправие и солидарност.

        Ботев вижда как стара Европа не е забравила и успешно прилага изпитания римски принцип “Divide et impera” – Разделяй и владей”. В разделянето и противопоставянето на народите от техните правителства е нещастието на народите.”Разделяй  народите, разделяй поданиците си, разделяй семействата, разделяй брат от брата, баща от сина и мъж от жената и ти ще бъдеш пълен господар над милиони живи същества и ще плуваш в техните сълзи и кърви като сирене в масло”( Ботев,Хр., Събрани съчинения, С, 1976, т.ІІ, стр.102.)Примирението пред злото, вярата в “лъжи святи”, “свещената глупост” на проповядвани от църквата догми карат автора на “Борба” да потърси оптимизма си в бъдещето на европейските народи, в тяхната солидарност, в осъзнатото им равноправие.” Само разумния и братски съюз между народите е в състояние да унищожи теглилата, сиромашията, и паразитите на човешкия род и само тоя съюз е в състояние да въдвори истина, свобода, братство, равенство и щастие на земното кълбо” (Ботев,Хр., Събрани съчинения, С, 1976, т.ІІ, стр.113) – ето ключът към Ботевия европеизъм, за когото Европа без единство и равноправие изгубва ценността си като ориентир на неговата родина. И може би тук намират основание застъпниците на тезата, че европеизацията е само повърхностна черта на Българското възраждане, че дълбочината и смисъла му тя не докосва.И тъй като с основание Ботев се смята за висш изразител на събудения народностен дух, то в неговите “антиевропейски” и “атеистични” помисли се търсят доказателства за повърхностното влияние на Европа върху Българското Възраждане и у Ботев в частност.Всъщност внимателното вглеждане в публицитичните текстове на Ботев показва, че  наименованието “Европа” се използва неотстъпно като ключово и изходно понятие в оценките и анализите на събитията от съвременността му.

     Оценявайки съвременни и отминалие събития, Ботев не пропуска възможността да изрази своята убеденост в “единната обща сила на человеческия род”, не пропуска да демонстрира познанията си за видни личности, творци, учени в историята на настояща и минала Европа.На като прозорлив мислител и патриот  се чувства задължен да предупреди своите сънародници, които и преди повече от век също са бързали за Европа.: “ И у нас както и в другите страни се ввожда вече европейската цивилизация, отварят се учени и учебни заведения, разпространяват се образованието и просвещението, олучшава се земеделието и търговията, и железници кръстосват нашата прекрасна Татковина и ни сближават с европейците.С една дума и унас прогрес във всичко и ние вървиме бързо към своето щастие и благоденствие и ние достигаме Европа.Но не бързайте, господа!Заедно с цивилизацията у нас се ввожда нравственият, умственият и телесният разврат на модите, пиянството и сифилисът” (Ботев,Хр., Събрани съчинения, С, 1976, т.ІІ, стр.113).Перото на Ботев потръпва при мисълта, че европейската цивилизация може да донесе на нашия народ, това, което е донесла, според него с премане на Християнството “православно-идиотическата култура на Византия” – заразата на разврата и политическото разделение. Публицистът смята, че налагането на чужда религия е издълбало непреодолима пропаст между народа и неговата аристокрация, направило е невъзможно неговото сцепление. Историческата аналогия и познанията на Ботев за съвременния му свят(източниците на това познание са европейски) го карат да отрича “ сляпото подражание на Европа” и  да призовава за решаване на проблема с политическата независимост – “пък тогава вече да заемаме от Европа това щото ни е потребно, щото не ни стига и щото е признато за полезно на човека” (Ботев,Хр., Събрани съчинения, С, 1976, т.ІІ, стр.115)

      Израз на европейско мислене е и Ботевата съпричастност към идеята  към идеята за югославянска конфедерация, “която няма принципа на робството и сливането на разни народности, а напротив сигуранца е за свободното развитие на тези народи, които ще я съставят”. Той се противопоставя на идеята “славянските реки да се влеят в руското море” и търси други начала за обединението на славянските народи – “равноправието, тъй щото ни една от народностите да не бъде онеправдана”.

        Ботевият европеизъм напира израз и в идеята, че българското национално – освободително дижение е част от борбата на европейските народи за свобода и човешко равенство. Независимо , че в редица свои статии, той гневно съжалява, че в резултат на варварското робство българският народ е проспал най-важните идейни и политически движения на епохата, неговото “ние”  и девизът на парижките комунари във финала на “Борба”, безспорно доказват, че в поетическото и гражданско съзнание на европееца Ботев, борбата на българския народ за социално и политическо освобождение се издига до общоевропейски мащаби, тя е част от похода на човечеството срещу лъжата и робството на “тая пуста земя”.

        На брега на Босфора един друг български европеец по дух(  въпреки присмеха на Ботев за Славейковите разочарования и депресии) допринася не по-малко за формиране на съзнание за европейска принадлежност на своя народ, за неговото възпитание чрез най-прогресивни за времето си европейски възгледи за развитие на обществото и човека. И Славейков като по-младия си колега, обвързва идеалите на времето с целите на народното възродително движение и църковно-политическата борба.Но съществуват и ред публикации, които са още по- пряко насочени към запознаването на възрожденския читател с най-прогресивното от идейното богатство на 19 век и развитието на неговото нравствено и политическо съзнание.Славейков препечатва от френски вестник “Десетте божи заповеди на един гражданин” – нравствен кодекс  на свободния човек, който утвръждава свободата като най-висше човешко благо. Според редактора на “Македония” само народ, който е възприел този кодекс може да се бори за обществен и културен напредък.”Свободата е богиня на земния живот – геният на съдбата. Трябва всякога да имаш на ума си и всякога да помниш благополучний ден, в който свободата се е спечелила с цената на една благородна кръв”( В.”Македония” – бр.9, гІІ, 27.І.1868г.). Вестник “Македония” запознава читателите си и с формите на международния живот и чрез тях утвърждава актуалните и след повече от век за живота на народите миротворчество и диалог:”Да се приспособи конгреса за всякой европейски въпрос и чрез него да се отбягват кървавете кръжения и да се унищожават страшните онези въоръжавания, които съсипват благоденствието на народите”( “Всеобщите конгреси” – в. “Македония”, бр. 2, г.ІІ, 25.ХІІ, 1868г.)Вестникът със съвременен патос утвърждава основното човешко право – правото на мир.

         За да помогне за формиране на политическото съзнание на българския народ Славейков помества материали, които го запознават с различни форми на държавно управление, с отношениата между светската власт и религията, с изкуството на политическата дейност: “ “На умните правителства най-голямата добрина и най-главното преимущество е да предвижда злочестините, които могат да се случат и овреме  да турят в действия сгодните мерки за отблъскване на всяко действие” (“Всеобщите конгреси” – в. “Македония”, бр. 2, г.ІІ, 25.ХІІ, 1868г.) . Промяната , движението към напредък според Славейков, представляват същността на европейската цивилизация, а най важен неин елемент е науката: “ Всеки народ, който е спечелил наука е озарил с нея живота си и усилил ума си, а като плод от това се е опитомил и облагородил, а който народ е съвсем лишен от нея, той се е приближил до животните.” ( “Нещо за науката”, в. “Македония”, бр. 21, г.ІІ, 20.04., 1868г.)

          Внушенията на поетичните и публицистични творби на Ботев и Петко Рачев Славейков показват, че през Възраждането българската  литература и публицистика се вписва в цялостния европейски културен контекст.Те носят неговите същностни параметри и поставят основите на бъдещото си свободно развитие.

 

 

                                                    Приложение:

 

 

                   ЕВРОПЕИЗМЪТ В ТВОРЧЕСТВОТО НА БОТЕВ И СЛАВЕЙКОВ

                                                 (урок за нови знания)

  Основни методи-лекционно изложение, беседа, самостоятелна работа.

 

І. Цели на урока:

1. Осъзнаване от учениците принадлежността на поетичния, публицистичния и интелектуален гений на Христо Ботев към прогресивната европейска мисъл.

2. Запознаване на учениците с основните прояви на Ботевия и Славейковия европеизъм като висш израз на една възрожденска тенденция.

ІІ. Предварителна подготовка:

Учениците вече са изучили публицистичните и прозаични текстове предвидени в задължителната програма – “Смешен плач”, “Наместо програма”, “Политическа зима”, “Това ви чака”, “Решен ли е черковния въпрос”. Предвидени са уроци върху “Борба”, “Елегия” и “Моята молитва”, а в СИП е планирано литературно упражнение на тема “Европейски и национални културни пластове”. Учениците са запознати с Ботевата интерпретация на библейски и новозаветни митове и легенди в “Елегия” и “Борба”. Изучили са “Криворазбраната цивилизация” на Добри Войников. При изучаването на западноевропейдката литература в СИП са предвидени уроци върху “Възхвала на глупостта” на Еразъм Ротердамски, “Фауст” на Гьоте, възгледите на Жан Жак Русо.

1. Подготвя се за наблюдение фототипно изданиена в. “Македония” и се отбелязват препечатаните статии от европейски вестници.

2. А/ Подготвя се за прожекция на шрайфт-проектор цитати от Ботеви публицистични статии, в които е изразено Ботевото отношение към Европа.

“Погледнете на всички цивилизовани страни в Европа, прислушайте се на ония вопли и страдания…..”

                                                                               /Събр.съч.т.ІІ , стр.112/

“Само разумния и братски съюз”…..”

                                                                               /Събр.съч.т.ІІ , стр.113/

“Железниците са вредни за нас”…..”

                                                                               /Събр.съч.т.ІІ , стр.112/

“Пък тогаз вече да заеме от Европа това щото ни е потребно”

                                                                               /Събр.съч.т.ІІ , стр.115/

“Свободата е богиня на земния живот”

(в. “Македония” бр.9, гІІ, 27.01.1868)

Б/Поставя се задача на учениците да прочетат следните статии: Само разумния и братски съюз между народите ще унищожи теглилата”, “Железниците са вредни за нас”, “решен ли е черковния въпрос?”, “”Югославия” и да извадят в тетрадките си тези цитати, които най-ясно показват отношението на Ботев към европеизацията.

3. Един ученик се подготвя за изразително четене пред класа на ботевото “Писмо до капитана на кораба “Радецки” и телеграмата до европейските правителства, изразяваща надеждата, че европейските образовани народи и правителства ще им подадат братска ръка.

ІІІ. План на хода на урока:

1.Въвеждаща беседа

а/ Какво е отношението на българските възрожденци към влиянието на Европа?

б/ Съгласни ли сте с изказваната теза, че европеизацията е само повърхностна черта на българското Възраждане, че дълбочината и смисълът му тя не докосва.

          Учениците с помощта на учителя правят изводи за противоречивото отношение на българското Възраждане към европейското влияние. Учителят посочва, че Д-р Петър Берон, Иван Селимски, Ст. Ив. Берон са истински универсални европейски умове, които правят усилия да създадат българското образование по европейски образец. Пояснява се, че през 60-те, 70-те години идиличното и безкритичното отношение е вече преодоляно, а Славейков и в.”Македония” полагат усилия за политическо, социално и нравствено възпитание на българите чрез внимателен подбор на най-добротоот европейската преса.

2. Учителят предоставя за наблюдения на група ученици фототипно издание на в.”Македония” със задачата да бадат записани заглавията на препечатани статии и да се направят изводи какви проблеми от живота на съвременната му Европа са интересували Славейков и той е смятал, че те са важни за решаване на българските национални задачи.

3. На дъската се записва плана на урока:

          “Европеизмът на Ботев и Славейков”

1. Българското възраждане и Европа.

2. Славейковият в. “Македония” и неговите усилия за европейско възпитание на читателя.

3. Европа през 60-те, 70-те години на XIX век и мястото на България в нея.

4. Ботевото разбиране за европеизма:

          а/ скептицизъм и съпричастие.

          б/ Човекът и родината в европейски контекст /”Борба”, “Моята молитва”, “Елегия”/.

          в/ Европеизъм и антиевропеизъм – национална съдба.

4. Система от задачи:

          а/ Захари Стоянов нарича Ботев първия български гражданин, а Кенет Кларк нарича Еразъм Нотердамски “първият журналист и гражданин на Европа”. По какво си приличат двете творби – Ботевата “Борба” и “Възхвала на глупостта” на Еразъм?

Срещу какво е насочен патосът на тяхното отрицание?

          б/ В какво виждате проявите на Ботевия европеизъм изразени в неговата публицистика?

–                  славянска и балканска федерация

–                  разбирането му за правото на всеки народ на самостоятелно развитие

      – в убеждението, че българското освободително движение е част от борбата на европейските народи за свобода и човешко равенство.

                      в/ Открийте какви са Ботевите тревоги и предупреждения!

                      г/ Къде откриваме опорите на европеизма според Ботев?

                      /родина, свобода, общност на народите, равноправие и солидарност/

                      д/ кои европейски проблеми са актуални за решаване на българските национални задачи според Христо Ботев и П.Р.Славейков.

                      е/ Кои са характерните черти на понятието европеизъм, разбирането от Ботев и Славейков? /диалог, многопосочност, промяна, права на човека, свобода, наука, антропоцентризъм./

5. Заключителна част:

                      а/ В края на урока ученик прочита писмото на Ботев до капитана и пътниците и телеграма до европейските правителства.

                      б/ Заключителна част:

– Къде вижда Ботев мястото на българския народ?

-Защо въпреки критичното си отношение към политиката на европейските правителства , Ботев се обръща към тях.