За изгубената родина и изчезващата ни съвест

  „Доста хора се постараха това да се случи – ( ограбването, изчезването на родината) .

И мисля, че няма оправия в България. Нещата се случват, а всеки си затваря очите… Хората, които позволяват това, си затварят очите плътно и ….“

( из есе „ Изгубената родина“ на зрелостен изпит – 2013г.)

              Днес  приключи учебната 2012/2013г. Преди седмица всички зрелостници в страната,  положили успешно  държавните зрелостни изпити, получиха  своите дипломи за средно образование. Те би трябвало да  удостоверяват тяхната зрелост, защитена успешно на ДЗИ по БЕЛ с темата  „ „Изгубената родина“ върху елегията  на Пейо Яворов „ Заточеници“.  Но този изпит не е само  за езиковата и литературна компетентност на младите хора на прага на живота, а и изпит по зрелост на  цяло едно общество. 

      Още  преди излизането на официалните резултати, въпреки забраната,  незнайно как изпълзяха по форуми и електронни издания  „бисерите“ от матурите…. За поредна година. Като всяко чудо за три дни, обществото се позабавлява с тях, отново наруга учителите си, дето не  научили „децата“… и остави на Министерството да прави изводи… Зае се с по-важни дела, като да протестира за нов морал в политиката, за прозрачност и честност…. или просто да оцелява в трудния си битов делник.

  Но случилото се за пореден път на ДЗИ по БЕЛ заслужава особеното ни внимание и има  пряко отношение към това, за което обществото ни се бори в момента – морала и почтеността. То е  нравствен тест за  самото претендиращо общество, основополагаща част от което е образователната му система.  По силата на съдбата най-после и аз съм член на Държавната зрелостна комисия… И …о…. чудо –  темата за съчинение „Изгубената родина“, която ще оценявам, е моята болна тема ( на съвместния ни клуб с колежката ми Цветелина Цветанова – „ С болка по изчезващата родина“.Неслучайно нейните зрелостници от Дойче шуле в Русе се справиха отлично с темата – 18 отлични и 10 много добри оценки. Тези ученици почти 2 години участваха в конференции и семинари, пресъздаваха своите фамилни истории….)

    Та   този текст няма да се съсредоточва нито върху „ бисерите“, нито върху празните листи ( някои зрелостници са „ пропуснали“ да  напишат съчинение). Не те са  най-страшният признак на изчезването на родината ни – не им достигнала на учениците словесна мощ да изразят мислите си – писали „бисери“, не знаят да пишат – празни листове…. Страшното е другаде – в острата оскъдица на елементарен професионален и човешки морал…, на компрометирането на цялата идея за държавен зрелостен изпит – уж изпит по зрелост.. На този изпит ние  катастрофално се проваляме  като общество  – лъсват за пореден път  нашенският ни манталитет и байганьовщина. Вечното ни самопрецакване…

   Говоря затова, което    е публична тайна, която никой не се наема да каже открито. Казват я обаче  мързеливите  ученици, които се надяват това да продължава вечно и патологичната им умствена леност, липсата на елементарни знания и на  умения в изграждането на текст, да не бъде справедливо оценена със слаб 2. Имаме всички основания да подозираме негласен заговор между държавни институции, ученици, родители и учители – да бъде прикрита тежката истина за интелектуалната недостатъчност на   средното ниво завършващи гимназиалното си образование млади хора – резултат  от нравствената недостатъчност на това, което наричаме (без особено основание) общество. 

     Публичната тайна е каква тежка артилерия се задейства – хендсфриита, айфони (единият мобилен е оставен на масата, другият е скрит)… Организирано решаване на тестовите задачи и поставянето им в тоалетната, затварянето на очите на квесторите  на редица места…   Една колега от елитна гимназия ми каза, че предна година ученици, на които едва писала тройка, се хванали с нея на бас, че на матурата, ще изкарат отличен… понеже са си платили… И изкарали… Имало „дежурни“ учители, които чакали в готовност да решат матурата и да я изпратят по „ предназначение“… Ето защо, казах си, моите бъдещи абитуриенти, с които трудно се преборвам по отношение на четенето и още по-трудно събуждам рано сутрин, за да си говорим за литература, ми казват да не се тревожа… Те щели да се справят… Аз изобщо съм си нямала понятие какво става по залите… И наистина подозренията ми се потвърдиха – множество еднакви работи имаше, дори цяла папка с  абсолютно еднакви текстове… Е… писаха протоколи… И какво от това – минало- заминало…не сме ги хванали намясто… Вече нищо не можело да се направи…  И сигурно е така.

  Не искам изобщо да мисля, че „дежурните“по матура  са действащи учители, които за паница леща продават професионалната и човешката си съвест… Всъщност не знам, може и да е за повече от паница леща… Може да е и по други причини – страх от обвиненията на обществото , на колектива, на родителите, на директорите, от проклетия рейтинг на училищата, от…….. Обществото години наред вменява на учителите тежката вина за провалите на матурата, без да си даде ясна сметка, че това са преди всичко индивидуални провали – на учениците и техните родители… Нещо, което родителите едва ли ще си признаят – в огромната част от българските домове вече липсват книгите, не само като предмети, а и като ценност. В огромна част от българските домове няма как детето да види светлия пример на четящия човек…То вижда друго…  Вижда например родителската прагматична грижа:  „  Средствата нямат значение, важно е високата оценка – „ та не виждате ли какво е всичко, че сега една матура… важно е моето дете…“. Жестоки шегички ни изиграва и нашенският манталитет, характерен особено за по-малките градчета – „ да помогнем  на децата“… Сигурно има и други сложни причини в  болното ни общество…

… Може би са прави колегите от МОН  – няма да  издържи в съда навярно анулирането на еднаквите работи…. Не ще се намерят и свидетели… Но дали ще издържи  всичко това на везните на собствената ни съвест…“Смешна жал, нелепа жал“ би казал поетът на фона тоталния разпад на ценности, който изживяваме…И все пак, и все пак… Този изпит, въведен преди 7 години, трябваше да легитимира нашето образование в Европа. А там за подобни неща, като позволяване на  ученици да  преписват на изпит и  пр.,   не просто се уволнява,  ами и  се губят учителските  права…

Това състояние дискредитира цялата идея за ДЗИ !  И най-непростимото – с пряко отношение към изчезването ни като народ –  приравнява резултатите на учениците, които години наред са развивали езиковите си умения,  с тези на лентяите, очакващи диктовка по телефона…Тази ситуация обезсмисля изискванията и труда на хиляди учители да мотивират учениците си за задълбочена и отговорна подготовка на зрелостния изпит по БЕЛ…Довежда до пълно отчаяние най-добрите деца на България… Представете си колко голямо е разочарованието на тези деца, които десетилетно упорито са изграждали една след друга социокултурните си и литературни компетенции и особено висшите  за владеенето на родния език – създаването на аргументативен текст, когато изведнъж се окаже, че хора, които едва са връзвали тройките или са били в златната посредствена среда –  се окажат с подобни на техните оценки… Значи всичко може в тази държава – включително и това да препишеш на зрелостен изпит…., някой да ти издиктува темата….

   „Не искам да имам нищо общо с държава, в която аз и ученичка, изключена за отсъствия, чийто умствен багаж е известен  на всички,  има оценка като моята“ – казва наша прекрасна ученичка…  Заминава за Белгия…И това не са изолирани случаи. Най-ощетени  от това безобразие са свестните деца на България – тези, със загубата на които наистина изчезва родината –отлепя се културният пласт, разпилява се сивото вещество…. А какъв нравствено развратен модел на „ справяне с живота“ се дава, нямам сили да говоря… Нека си прехапят устните и замълчат тези, които наивно вярват, че младото поколение ще спаси родината, понеже било по-чисто, по-нравствено…По медианата( средните стойности – най-големият процент случаи) положението е  трагично… С горните „ практики“ ние убиваме интелигентното, чистото и честното. Кой има интерес тази отвратителна „ практика“ вече години наред да продължава?!   Страхувам се, че по целия вертикал  на обществената пирамида има силно заинтересувани. Министерството – добрите резултати са похвала за неговата работа… Основание затова ми дава фактът, че вече години наред ние унизително за себе си пишем тройка на по-малко от една четвърт  демонстрирани знания и умения ( направете справка  – в развития свят изпитът се смята за взет с 50%+1). Делът на най-важната част от изпита – съчинението, е  по-малък от една трета от общия брой точки… Дори и да не напише съчинение, добре тренираният или добре преписалият ученик ще получи много добър… Ако общите за страната резултати са лоши, ще прехвърлим вината на учителите. Затова и учителите са доволни от този начин на оценяване и се вземат нерядко гореописаните „мерки“. Прикриваме  неумението си да се справим дълголетно с лошата дисциплина,  с многото отсъствия и в резултат –  със зейналите пропасти в езиковата и литературна подготовка на голяма част от зрелостниците. Друг  е въпросът дали като общество и като хора осъзнаваме това унижение – да не можеш самостоятелно, след 12 години обучение по роден език и литература, да    се произнесеш смислено по  важен литературен, а следователно  и хуманитарен  проблем – да не можеш да изразиш мнение. А как ще го изразяваш утре в живота и изобщо ще го изразяваш ли…?! Особено доволни са лентяите и техните родители …

    Кого мамим всъщност… …. Наливаме вода в мелницата на собственото си изчезване….

    Не очаквам подкрепа нито от заинтересованата част от колегията, нито от институции, родители и ученици. Пиша по повика на собствената си професионална и човешка съвест заради онези прекрасни деца на България, които цяло десетилетие  ден след ден са изграждали у себе си  езикови, комуникативни и аргументативни умения, чели са книги, мислили са, и които създадоха на този изпит великолепни зрели текстове, пълни с болка… [1].Те ярко се открояват от средностатическия български ученик, на когото от 10 метра му личи, че книгите за него са непознат и ненужен предмет, и чиято реч е толкова оскъдна, че е тъжно да  наблюдаваш жалката му езикова немощ на 19 години…      Намирам  за  недопустимо често той  да има оценка, подобна като  на четящия си съученик….  А той, четящият – просто да си отива – от държава и общество, които допускат подобни неща да се случват  на държавния зрелостен изпит по родния му език – едно от ядрата на това, което  Патриархът нарече Родина…