„Затворен кръг“ на Атанаска Петрова

Уважаеми читатели,

      На 6.9. ние с моята колежка и приятелка Албена Кирова, представихме пред избрана от авторката аудитория лирическата книга „Затворен кръг” на нашия класен ръководител и учител по литература Атанаска Петрова. Представям на Вашето внимание краткото ревю на книгата:

        За нас с Албена е особено предизвикателство  да представяме книгата на нашия учител по словесност…Ученикът си остава винаги ученик –  невъзможно е почти да  се излезе от затворения кръг на това сложно и прекрасно взаимоотношение, в което ние и г-жа Атанаска Петрова се намираме вече три десетилетия…… И точно в това е  моето лично предизвикателството –  да изляза от този  затворен кръг, за да погледна  обективно ( доколкото е възможно ) на  този другия – скрит в книгата с едноименното заглавие „Затворен кръг”…  Да Ви убедя, че си струва човек да притежава и чете тази поетическа книга, не само защото неин автор е обичан и уважаван от нас човек, наша съгражданка, учител, приятел…А защото „Затворен кръг” е стойностен  текст, който завърта читателя във вечния кръговрат на живота по чисто поетически начин – чрез пределната си обобщителност  и лирическа абстрактност го превръща в герой на драмата на човешкия живот, от която спасение няма – както непосредствено го заявявя  самото заглавие на стихосбирката – „ Затворен кръг”.

       Всъщност ние с Албена Кирова имахме малко по –  различни намерения относно представянето на тази книга – то да бъде изненада и за самата авторка… Но тъй като не успяхме да се сдобием предварително с текста, в известен смисъл изненадани се оказахме самите ние чрез срещата си с тази книга, както надявам се, ще преживеят  изненадата  и душевно отзивчивите читатели, изкушени от поезията.

             В какво е „изненадата” ?! Няма никаква изненада в субективността на лириката – едва ли има по субективен литературен род от нея….Книгата на пръв поглед включва читателя в един познат лирически сюжет –  „затвореният кръг“ на родния град, на детството, на времето, в което живее и изстрадва личната си и общностна съдба авторката…Читателят може да се самоподведе – че са му „ познати”лирическите персонажи, времепространства,  лирически сюжети… Да започне дори да гадае кои са  прототипите….и  изненадата му да идва от усещането за  почти лично присъствие и лично наблюдение….Ето например началото на стихотворението : „Човекът площада пресича./Крачи със достойнство – висок и слаб – /на електрически стълб прилича, който скоро ще пратят за скрап./

             И тук не говоря също за дишащите от всеки стих  страдание, съкровени спомени, радост, смирение и възмущение на  главната лирическа гороиня  –  „азЪТ” – зад който стои самата авторка и тя категорично го заявява чрез текста и паратекстовете…. Най-важната изненада не е в обективната субективност(извинявам се за този неволен оксиморон)  – а в това, че тя е илюзия… Изненадата прозира   още от заглавието –  сложната метафора на затворения кръг, чиято алюзия за вечност се разтваря във всяка отделна творба, заиграва с единението на битовото с битийното, поставя лирическия човек в гранични екзистенциални ситуации…. – на Пътя, на Любовта, на Смъртта, на Властта… и т.н.

          И  в този прочит ние с Вас няма да  наблюдаваме познатите  наши съграждани, нравствената и материалната разруха на своето време, родните реалии – Мостът, Реката…. позната ни жена с тлееща болка…., себе си дори…Ние ще прочетем Човека в неговата вечна екзистенциална обреченост на страдание, заради непоносимото му  несъвършенство, заради непреодолимито противоречие между социалното и природното, което поражда  възходите и провалите….,  както и тяхната относителност на фона на Вечността… Книгата обаче безмилостно внушава единственото абсолютно –  няма изход от „ затворения кръг“ – невъзможно е бягството от смъртта, от болката, от самотата, от краткостта и преходността на любовта…И пак в този безиходен затворен кръг на Човека като за утеха му е дадена и радостта и красотата на природата и великата идея за Бога, колкото проблематизирана в книгата, толкова и утвърждаваща се в нея чрез самия Живот….

      За една лирическа книга наистина е трудно да постигне съвършеното единство на затворения кръг…  И все пак книгата на г-жа Атанаска Петрова го постига… Как ?! Чрез  финото лирическо сцепление   на  споменатото по-горе   битовото и битийното в 8-те си части: „Нещата от живота”, „Лична територия”, „Ако любов нямам, нищо не съм“, „В памет на покойната ми дъщеря с цялата обич и болка на света“, „ Спомен за Италия „ , поемата „ Сънища“, „Паноптикум на стария нов свят“ и

„ Цепленки“.

            Ще дам само един пример :  стихотворението  „ Едно момиче върви с размъкнати дънки“ от „Нещата от живота“ и „ Пролетен дъжд“ от

„ Ако любов нямам, нищо не съм”. Вечната Ева, която в стари и нови времена продължава човешкия род, и Пролетният дъжд – древният символ на оплождащото възраждащо живота начало… „Нещата от живота“ не биха съществували без Любовта, както твърди I послание на Апостол Павел към коринтяните, цитат от което авторката е избрала за заглавие на част от своята книга….Ето я  златната нишка на вечността, която очертава затворения кръг на човешкия живот в тази книга – Любовта към живота, която и във великата скръб на майчиното сърце пази в личната му територия  Благословa , а не проклятието….

д-р Марияна Георгиева

Заб. Почитателите на поезията могат да закупят книгата за себе си и за подарък от павилиона с вестници.