Из лабиринтите на българското слово

 

                                 За свободата , словото, идентичността

Аз съм учител. Цял живот съм била само това…Намирам, че е много ограничаващо… Светът на училището е недопустимо йерархизиран. В него се говори със заповеди, има задължително учебно съдържание.

           Гласът на учителя в институцията училище рядко се чува, докато накрая  учителят остане  съвсем  без глас…  Така е по-удобно за системата.Отнемат ти свободата по всякакви начини, а предметът, който преподаваш е странен за тази  узаконена липса на свобода. Български език и литература – и двата елемента на двуединния предмет предполагат свобода. Защото езикът и неговото изкуство са най – висшата проява на свобода.
Така цял живот живея в противоречие – между свободата на словото и несвободата на училището…Как го преживявам? Като постоянно се съпротивлявам  на несвободата чрез разширяване пространствата на свободата… Но къде са тези пространства, ще кажете, в тази йерархизирана институция? Тя е  в самия характер на моя предмет, който се занимава с думите. Свободата е в думите и посоките, които отключват – начало на един лабиринт с много разклонения. Не знаеш къде ще те отведе, но имаш свободата да избираш и да вървиш – заедно с другите,  с учениците си…
И тъй като работата ми на учител е основно в това да преразказвам чужди приказки,   още от началото на  учителския си път  се замислям как може тези приказки  да се преразказват всеки път различно и от различен край – в това занимание намирах свободата. Като тръгнеш от отделната дума, употребена от някой друг, можеш да изградиш своя версия, свой свят, където да бъдеш истински свободен….Исках и учениците си да науча на това – да го правим заедно, после да пишем нашите приказки…Но да вървиш по лабиринтите на думите и да съграждаш от посоките им  свои светове, се оказва не много лесна работа…както е със самата свобода. Знаем, че тя е по-трудна за преживяване от робството… А текстовете, с които  българското училището все още се занимава, са най-вече за това как се върви по пътищата на свободата  и как се преодолява робството, защо свободата е толкова важна за отделния човек и за общността…
Учениците днес не обичат много-много да четат творбите на българската литература. Това е много жалко в глобалния свят –  понеже е едно от малкото неща, които са ни останали, за да бъдем различни, т.е. да съществуваме…Не че имам нещо против „мраковете“ и „здрачовете“, които те четат, но някак много ми се иска малко или много да бъдат и себе си – т.е. българи или принадлежащи  на нашата култура…

          Книгата «Из лабиринтите на словото» , която предлагам на Вашето внимание, е за това, как българският художествен текст  и думите, които го съграждат, да помогнат на човека, изгубил себе си във вихрушките на историята, да се намери, да се припознае като български човек…Сега си давам сметка,че тази цел е била твърде амбициозна за   обикновения учител, но времето, в което започвах тази книга, за мен бе празничното време на свободата. А когато имаш свобода и най-високите хоризонти ти се струват възможни за докосване… Началото на книгата и на  експеримента, който тя описва, поставих в  колежа в гр.Тараклия, Р. Молдова. За незапознатите ще посоча само, че Тараклия и колежът(днес Тараклийски държавен университет „Григорий Цамблак“) са центърът на бесарабската българска общност – наследниците на онези наши сънародници, напуснали Отечеството преди повече от 200 години. Там разбрах какво означава да обясняваш необяснимото – като например това: „ Балканът пее хайдушка песен“.  За да разбереш тази символна за българската общност метафора, трябва наистина да си български човек, думата „Балкан“ да те изпълва с емоцията  на вятъра, на  звездната нощ, на свободата…

         Българската общност в Молдова пази фолклора и традициите, но един от основните фактори на всяка идентичност – езикът,  е останал на равнището си от преди 200 години .Така между прародината и общността са разпънати  сериозни, не само речеви, но и културни и психологически дистанции…. При това в много сложен контекст – държавата Молдова ускорено изгражда своята закъсняла държавност, при слаба икономика залага основно на езика и културата… Зараждат се мощни националистически стремежи с румънски привкус…  Към тази сложност трябва да прибавим и руския език, който е основен език  на общуването за нашите сънародници….И срама от недостатъчното владеене на книжовната форма на българския език и въпроса, струва ли си усилието да бъдеш българин в ХХI век…С една дума – разколебана или липсваща идентичност…
Ще кажете какво ни интересува нас всичко това… Ние сме оправили себе си и собственото си образование, че…. В книгата се опитвам да обясня защо  ни интересува и то съдбовно. Нали знаете какво се случва и с нашата идентичност….?!
Освен  това « Из лабиринтите на словото» говори и за четенето като за висша  свобода. Представям модели за четене, които всъщност са модели за търсене  на собствените истини. Те  са разработени върху две класически български творби – „Шибил“ на Йордан Йовков и „Арменци“ на Пейо Яворов. Разказът говори за свободата на избора, а елегията за това, какво значи да изгубиш родината си…
Само ще добавя, че учениците, с които проведох този експеримент прочетоха по желание целите „ Старопланински легенди“… И  още неща … „Българската литература е красива“  – посочиха те в анкета, относно мотивите да четат  българските художествени текстове….

         Голяма част от тези ученици дойдоха в България и я припознаха за своя родина. И то без да е много сигурно, че тя ги е припознала за свои деца. И останаха! Не се оплакват. За разлика от нас…

Ако Ви интересува емоционалната връзка между свободата, словото и идентичността, разлистете нататък….

*****

Уважаеми колеги,

      Книгата „ Из лабиринтите на българското слово” (Емоционално-образното значение на думата в учебния анализ на художествения текст)  е отговор на едно професионално предизвикателство – необходимостта да се създаде експериментална методика на литературното възприятие при условията на билингвизъм[1], диглосия[2]и езикова интерференция[3].

 При завръщането ми в България  се оказа, че рецептивни проблеми,  като при  посочените условия,  се наблюдават  и при моите български ученици – най-нормални градски деца с преобладаващо първи език български.Така изразителността и посланията на художествените текстове от  класическата българска литература не успяват да създадат пълноценна сътворба в ученическото съзнание…. Оказа се, че предложеният за други социокултурни и психолингвистични условия модел на обучение в литературен анализ, основан на емоционално-образното значение на думите, може да бъде полезен и в нашето българско образование.Това подчертаха моите рецензенти и заедно с колеги, които познават текста, настоятелно ми препоръчаха това изследване да бъде предложено и на учителската колегия в България. Техните мотиви са свързани и с преценката им относно променената  езикова ситуация в България. В много райони официалният език не е първи език. Съществува реален билингвизъм. Учениците изпитват сериозни комуникативни и рецептивни затруднения. Към тези обстоятелства следва да прибавим и засиленото чуждоезиково обучение през последните години с брой часове, превъзхождащ този по български език, което също има значение за посочените по-горе проблеми… И все по-малко четящи млади хора…

            Какво предлага на българския учител книгата  „ Из лабиринтите на словото“?

На първо място –  модел за четене на литературната творба под формата на учебен анализ.

 

На второ място– модели за обучение върху изучаване на епически и лирически текстове, които предлагат технология за преподаване на българска литература при специфични психолингвистични и социокултурни условия(моделът може да се свива и разширява в зависимост от паралелката, възрастовите, социокултурните и психолингвистични особености на учениците).Подходящ за индивидуална и групова работа.

 

На трето място – технология за създаване на тестови инструменти за изследване възприятието на творбата, както за обучение, така и за диагностика и оценяване.Всяка тестова задача е придружена с описание за предназначението си, вида, кодиране на отговора.

На четвърто място – система от критериално-ориентирани тестови и текстови инструменти за изследване на художественото възприятие. Достъпни методи за отчитане и анализ на резултатите.

 

 На пето място – критериална система за изследване и оценка на ученическия текст като тест, с оглед влиянието на качеството и количеството на индивидуалния речников запас. 

 

На шесто място – опит за осмисляне на проблемите с комуникацията и рецепцията на българския художествен текст

 

       Текстови основи на методическия експеримент са разказът „Шибил“ на Йордан Йовков и елегията „Арменци“ на Пейо Яворов. И епическият и лирическият текст  откриват възможности да бъдат изяснени и теоретични въпроси във връзка с националния контекст : българската и общочовешката съдба – родината, изгнаническата участ, традицията, чуждостта, модерността – все проблеми, свързани с преподаването на една национална литература в глобалния свят, т.е. с четенето на една национална литература…

Всъщност нашата основна задача е тази – да възпитаваме читателя у нашите  ученици…

Надявам се,  тази книга да Ви предложи един възможен модел на обучение за усъвършенстване на читателските им способности и оттам  и на уменията им за писане.

 Прави са тези, които казват, че четенето се извършва не с очите, а с   въображението…. Ако книгата породи у вас идеи за пробуждане на ученическото въображение и  на желание за четене и размисъл, ще бъда  удовлетворена и със съзнание за смисъл на положените усилия.

                                       Марияна Георгиева