„Академийка“ чете „ Под игото“ в Деня на Съединението

Днес на 6 . 9., Денят на Съединението на България, откриваме рубриката на Академийка –„ Академийка чете…“

Ще прочетем заедно от една страничка . Надявам се да я разпознаете!

„Тая прохладна майска вечер чорбаджи Марко, гологлав, по халат, вечеряше с челядта си на двора.

Господарската трапеза беше сложена, както по обикновение, под лозата, между бистрия и студен чучур на барата, който като лястовичка пееше, деня и нощя, и между високите бухлати чемшири, що се тъмнееха край зида, зиме и лете все зелени. Фенерът светеше, окачен на клончето на едно люлеково дръвче, което приятелски надвисваше миризливите си люлеки над главите на челядта.

А тя беше многобройна.

До бай Марка, до старата му майка и до стопанката му седяха около трапезата рояк деца – големи и малки, които, въоръжени с ножове и вилици, опустошаваха мигновено хлябове и блюда…“

Да, точно така , гл.1 „Гост“, от романа „Под игото“

Най-българската книга започва с една текстова метафора, в която е скрита голямата идея на Патриарха, пронизала цялото му творчество… Идеята за обединението на българската общност около българската трапеза…т.е около общностното благоденствие, постигнато с усилията на всички. Зелените чемшири, бълбукащата вода, светлината на фенера  са  сиволните ключови думи на вечния живот и светлината в националния дух! А  господарската трапезата –  на общностното благоденствие  създадено от бащите и синовете!

Вазов е национален романтик !

Затова и книгата му започва с такава картина на живота! Несбъдната наяве! През следващите 122 години след публикуването на „ Под игото“. С едно изключение – СЪЕДИНЕНИЕТО , още преди излизането на книгата.

Единствено Съединението осъществява в живота мечтата на Патриарха! За един кратък миг…

Ето така можем да започнем прочита на „ Под игото“ днес … И най-после да прозрем какво е искал да ни каже Патриарха.  Да спрем нестихващите войни сами със себе си…За да  преживеем повторно нещо подобно на това, описано пак от него  вече в „Нова земя“: „И наистина в наше време надали е имало друга революция, която да събере всеобщите одобрения, да извика единодушните ръкопляскания на Европа и Америка, да бъде поздравена с такава гореща симпатия от човечеството и да събере като във фокус душата на цял един възхитен народ – като революцията за Съединението.“ 

Какво означава това днес?! „ Да практикуваме обредите на съгласието…. Обредите на съгласието стоят в основата на всяка модерна нация, която мисли за себе си в хоризонта на бъдещето“ – написа днес  моят професор по литература Валери Стефанов на своята страница във Фейсбук….Да! Честит празник на всички!