ПРЕДКОЛЕДНО

Отварят се около Коледа по някакви неведоми причини ексзистенциалните клапи на душите и телата… Остават те оголени и беззащитни срещу студените ветрове на зимата… Нахлуват през клапите вируси, тъги и отчаяния….  И също като розата на Малкия принц започваме силно да кашляме… „Направи нещо за мен!” – крещи  розата към тъмната вселена….

 А ако няма кой да ни загръща с параван…?! Какво ни остава тогава!? Тогава на помощ идва поезията… Тя  в самотното човешко Предколедие е единствена  целителка на душите – за тези, които могат да четат….

 СЯНКАТА НА ВЯТЪРА

Блага Димитрова

Ако някой някога
ме е обичал
заради гъстите коси
с цвят на оса слънчасала
и с мирис на сърнешка пот
от щуро тичане –
обичал е сънно
сянката на вятъра.

Ако някой понякога,
поне веднъж
ме е обичал
заради тъгата –
необяснима, неоснователна,
кукувича, –
обичал е мене,
истински ме е обичал…