Всичко нашепва Вазов

Сопот е красив, скътан в полите на планината град, и най-важното, рoдният град на неумиращия творец Иван Вазов.

Всичко в този град се свързва и ти напомня за нестихващата му душа. Едно от тези неща е и самата природа. Вазов открива в нея извор на поетическо вдъхновение и като самостоятелен oбект за поетическа възхвала. Поетът сам възкликва: „Не, има, брате мили, поезия висока и в чудната природа: да, тя е там наред“. Мотивът за природата на Вазов не е нито случаен, нито временен. От първите си стъпки на поет до последните, той възпява нейната красота и своето преклонение.

Вазов отраства в един от най-прелестните кътове на нашата родина.  Детските и юношеските впечатления  са основа за силно и непосредствено чувство за природата, което по-късно укрепва, добива дълбочина и се откороява под влияние на цялостното творчество и идейно израстване на поета.

Нещо друго, в което можем да припознаем Вазов и духа му,  е именно родният му дом, в който е прекарал детските и юношеските си години. Дори в едно от най-великите произведения на българската култура „Под игото“, той описва малка част от родния си  дом и времето прекарано там. В първата глава „Гост” се описва семейството на чорбаджи Марко( чийто прототип е бащата на твореца)  седи на двора за вечеря. Описва се обстановката,  също така и е описана малката чешмичка във Вазовия двор, в която се студи червено вино….. Припознаваме Вазов и в малкия дюкян на бащата, в който той е работел и е помагал на семейството.  Виждаме го и днес във восъчната му фигура, която любезно ни кима във фоайето на родната му къща.

Лично аз имам развихрено въображение и мога да си го представя зад тезгяха. В родната му къща можем да узнаем за битието му.

Издигнатият красив паметник в центъра на града също е възпоменание за Вазов. Той е величествен, гордо, също толкова напомнящ за Народния поет заради възхищението, което буди.

Това,  което искам да кажа е, че в този малък град, паметта на Вазов се е запазила и съдейки по всичко,  ще се запази още дълго. Защото всичко в този град, малко или много е свъзрзано с писателя. Сякаш светът околко нас нашепва Вазов.

                                                                                                                           Павлина Йорданова, VII–б кл.