Ракията на чичо

Ракията на чичо парва небцето ми на Гергьовден… И в същия момент дъщяря ми пита : „ Мамче, на кого е тази ракия, много е хубава…” На дядо ти Христо, мамче… Мда… Но дядо ѝ Христо, чичо ми, го няма на този Гергьовден… Отиде си на Цветница, бързо покосен от болестта… Този миг ми върна един съкровен спомен за тази ракия чичова, която никога няма да забравя…
Имах преди време един много тъжен ден… Днес не бих го оценила като чак толкова тъжен, защото благодарение на тогавашния си неуспех, останах тук и ми се случиха толкова прекрасни неща, че… Но тогава наистина ме беше нагазило яко отчаяние. Не ме избраха от МОН за работа в българското училище в Прага. Върнах се „вкъщи” след интервюто в министерството, където ми беше станало ясно всичко…, т.е., че няма да я бъде моята… А „вкъщи” беше апартаментът на чичо и стринка – десетилетия по безкрайното ми учение.
Чичо беше сам. И като започнах с едни сълзи …Жалвам се как не спечелих конкурса, как нямам ни рамо, ни пари, ни нищо… На никого не съм се оплаквала така… Нелепо беше, глупост някаква – да се жалваш на човек, който е загубил единствения си син, който е преминал през какви ли не трудни житейски и професионални предизвикателства…Строил е Кремиковци, ръководил е българския дърводобив в Коми в най-силните му години…Обаче в този мой ден такова ми беше дошло на сърцето. Оплаквах се…Чичо не каза нищо…
Изчезна за кратко и се върна с буркан туршия и шише с ракия… Мълчаливо отвори туршията и наля две малки чашки… „Имаш себе си!” – каза най-после той… Тихо, но много твърдо! Сълзите ми секнаха отведнъж…Изпих ракията и топлината ѝ се разля по цялото ми тяло… Колко велико, колко истинско и вярно е това.. Да имаш себе си е наистина най-важното на този свят… И аз съм БЛАГОДАРНА за урока на човека, който ми го даде. Този човек беше УБЕЖИЩЕ за всеки, докоснал се до него… Мобилният му номер още е в телефона ми и неволно посягам да му звънна … Липсва ми…
Днес станаха 40 дни, откакто си отиде чичо, инж. Христо Хаджиначев.
Поклон пред светлата му памет!
0 Comments